Деликатният баланс в контрола върху екстремизма

Най-фундаменталното обвързване на всяка страна е да пази своите жители в сигурност от външни или вътрешни закани, само че също и от самата страна. Този акт на балансиране е предизвикателство за всички демократични демократични страни.

Законодателството за битка с тероризма съществува, с цел да ограничи насилствените дейности или закани от политически, религиозни или идеологически ръководени групи, ориентирани към заплашване на жители и държавни управления. И въпреки всичко има групи, които популяризират рискови идеологии, които може да се стремят да заменят демократичната народна власт със свои лични други възможности, само че стопират да правят или предизвикват терористични актове.

В Обединеното кралство съществува празнота сред нейната ненавист тирада и закони за битка с тероризма, в които такива групи не могат единствено да работят, само че и да получават обществено финансиране. Тази празнота е една, която консервативното държавно управление се пробва да запълни с нова формулировка на екстремизма. Някои високопоставени политици и религиозни водачи предизвестиха, че опитът може да ограничи свободата на словото и да впримчи законни организации. Този спор има отзив и на други места.

Германската политика беше разтърсена от разкрития за крайнодясната партия „ Алтернатива за Германия “ (AfD). Една пета от парламентарните чиновници на партията са били посочени като екстремисти от разследващите служби или са били членове на избрани екстремистки организации, съгласно телевизионно изследване. Някои хора считат, че самата AfD би трябвало да бъде оповестена за неразрешена група. Въпросът илюстрира алтернативите, пред които са изправени демократичните демокрации. Много членове на AfD имат убеждения, несъвместими с полезностите, изложени в конституцията на Германия. И въпреки всичко възбраната на партия, подкрепяна от една пета от гласоподавателите, сама по себе си е мъчно съвместима с полезностите на демократичната народна власт.

Междувременно Франция преследва „ антисепаратистки “ политики, ориентирани основно към ограничение на ислямизма екстремизъм. Тяхната успеваемост при справяне с радикализацията е несигурна, макар че критиците настояват, че те стигматизират мюсюлманските жители и утежняват общественото разделяне.

Насилственият екстремизъм в Обединеното кралство може да е както от ислямистки, по този начин и от неонацистки групи. Насоките на държавното управление се разкриват на фона на напрежението в обществото поради спора Израел-Хамас, със седмични пропалестински митинги и неотдавнашни нараствания както на антисемитски произшествия, по този начин и на случаи на антимюсюлманска ненавист.

Стремежът да се попречи на екстремистките групи да се ангажират с обществените управляващи и да получат публични средства е окуражителен, само че осъществяването е по-малко. Мотивите на държавното управление не са единствено предизборни и имат също толкоз общо с решимостта на Майкъл Гоув, секретар на общността, да прокара промени преди избори, които неговата партия евентуално ще загуби. Стремежът да се лимитират избрани групи и оратори, в това число тези, за които съдилищата са открили, че симпатизират на джихадистите, е позитивна стъпка. И въпреки всичко консерваторите не са в положение да обезпечат трайна смяна в метода, по който Обединеното кралство дефинира екстремизма, като се има поради личната им скорошна некадърност да разпознават ясно явния расизъм в личните си редици.

Въпреки че държавното управление е вярно да се тревожи от вдъхновението за насилствени офанзиви, разширеното определение на екстремизма в действителност рискува да има смразяващи резултати върху свободата на словото. Той уголемява обсега на „ екстремизма “, с цел да включи всеки, който се стреми да „ отхвърля “ главните права на другите. Въпреки уверенията в противното от Гоув, това е определение, което и двете страни в дебата за правата на транссексуалните биха твърдяли, че включва техните съперници - нито едно от тях не е проблем за службите за сигурност.

В по-широк проект, новата формулировка способства за притеснителното разширение на това, което съставлява нездравословен екстремизъм, надалеч от физическите дейности и директното подбудителство към идеология и набор от вярвания. При постигането на сложния баланс сред независимост и сигурност държавните управления би трябвало да бъркат във връзка с свободното изложение и правото на противоречие.